Доц. Слатински за новата си книга
17.01.2012  •  3 КОМЕНТАРА  •  ИНТЕРВЮ

Интервю с доц. д-р Николай Слатински за новата му книга “Сигурността: същност, смисъл и съдържание”. Доц. Н. Слатински е бивш секретар на президента по въпросите за националната сигурност и настоящ преподавател по национална сигурност във Военна академия „Г.С.Раковски”.

Здравейте, доц. Слатински! Съвсем скоро е излязла на пазара новата Ви книга “Сигурността: същност, смисъл и съдържание”, разкажете ни малко за нея.
Тази книга като тематика е първата част от един мой замисъл да напиша научна четирилогия, посветена на философската категория „сигурност”. Така се получи, че фактическата втора част на четирилогията „Петте нива на сигурността” излезе през миналата година. Възнамерявам слеващите две книги да са посветени съответно на мрежовизацията на сигурността и на управлението на рисковете. Що се отнася до тази книга, то тя разглежда максимално изчерпателно различните аспекти на категорията „сигурност”, като съм се опитал на базата на наистина много широк научен матириал, да разкрия нейната дълбока същност, широко съдържание и висок смисъл. Книгата ми е много амбициозен проект, не искам да го крия. Тя е определена равносметка от 22 години научни и практически занимания с проблемите на международната, националната и корпоративната сигурност. Достатъчно е, ако човек има търпение да направи това, само да се изредят научните термини и измерения, които са подложени на анализ:
- осемте фундаментални понятия Система, Процес, Логика, Абстракция, Интерес, Конфликт, Сила и Сигурност – чрез тях е построен свеобразен Храм на Науката за сигурността;
- сигурността като потребност;
- сигурността като мяра за статическа или динамическа устойчивост;
- класификации за видовете сигурност;
- Лема и Дилема на (не)сигурността;
- Долен и Горен праг на (не)сигурност;
- сигурността като благо от трети род;
- несигурността като ентропия;
- национална сигурност;
- система за национална сигурност;
- Схема на петте нива на сигурността;
- Схема за трите вълни на сигурността; а също така някои от най-съществените релации — „Общности за сигурност”, „Отбрана и Сигурност”, „Мир и Сигурност” „Несигурност и Страх”, „Избягване на сигурността”, „Държава и Сигурност”, „Демокрация и Сигурност”; както и двете основни школи — Школа на политическия реализъм и Школа на политическия идеализъм.

За какъв читателски сегмент ще бъде полезна тази книга – за изучаващите науката за сигурността или за практикуващите в сферата на сигурността?
Книгата има четири сегмента като потенциални аудитории:
- „Елитът” в научната общност в сигурността – аз се опитвам да повдигна летвата, да убедя колегите, че науката за сигурността е твърде сериозно нещо, за да се превръща в поле за компилации, плагиатство, предъвкване на стари теми и повърхностни ескизи. Европа, Русия, САЩ са отишли толкова напред в тази наука, че чак ме обзема отчаяние колко „ситни и дребни като камилчета” сме ние в страната ни, нищо, че сме включили на първа скорост фабриката за производство на малки и големи научни доктори, доценти и професори...
- Студентите по различни дисциплини, свързани със сигурността. Те са в доста трудна ситуация – от една страна, море от какви ли не книги; от друга страна, не особено високо качество. Това ги кара да си мислят, че науката за сигурността е или нещо много скучно, или че е свързано само с вербовка, агентура, СРС-та, мускули, бицепси. А науката за сигурността е изключително вълнуваща наука, в нея на преден план излиза мултидисциплинарността, тя се обогатява със знания от много други обществени и естествени науки, с качествени, а не количествени, с „меки”, а не „твърди”, с динамични, а не статични измерения и аспекти.
- Експертите в сигурността – мисля, че за тях книгата ще бъде полезна с многото практически препратки, ще им позволи да систематизират знанията си, да се докоснат чрез моите усилия до високите достижения на американската, европейската и руската школи в сигурността.
- Любителите, интересуващи се от сигурност. Струва ми се, че те ще спечелят най-много, защото аз се опитвам да ги приобщя по-активно, да им кажа, че за тяхната любознателност, за тяхната неизкушеност в досегашната научна схоластика, за техните чисти от профанизиране на сигурността сетива, има много място – модерната наука за сигурността се нуждае от тях!

Имат ли практическа приложимост разсъжденията и изведените заключения във Вашата книга?
Смея да твърдя, че има. Тя не е практическо помагало, но позволява да се центрира съвременният поглед към сигурността, да се преодолеят много стари заблуди, да се покаже, че на преден план в сигурността излиза интелектът, че ключово става управлението на рисковете, че сигурността е широко поле за изява на млади хора, включително на жени и че тя не е запазено място за действие на хора, чийто живот е минал в силовите и разузнавателните структури. Книгата се стреми да формира съвременни разбирания, да предава съвременното схващане в сигурността, да подрежда днешния дневен ред на сигурността и затова се надявам, че практическата й полезност е голяма. Приложното поле на сигурността изисква много компетентност, знания, образованост, в него вече не по-силният и по-бързият побеждават по-слабия и по-бавния, а по-умният и по-образованият побеждават по-глупавия и по-необразования. Днес практиката на сигурността е on-line, тя е свързана с ранно сигнализиране, с управление на риска, тя е про-активна, а не ре-активна, тя е преди всичко креативен мениджмънт, а не основно надеждна охрана.

Какво липсва на работещите в сферата на сигурността в България – добро професионално образование или новаторско мислене?
Вече като че ли се опитах да отговоря на този толкова важен Ваш въпрос. Липсват и едното, и другото. Професионалното образование днес (стига само да видим Русия, но днешната, а не съветската) е модерен процес на усвояване на съвременни знания, високи технологии, креативно мислене. Вместо това нерядко се търсят здрави, яки момчета, към които босовете се отнасят като към бодигардни слуги, пушечно месо и момчета за всякакви поръчки. И им се преподават практики от 20 век, а им се плаща като за 19 век... Новаторското мислене е остър дефицит. Шефовете и Обучителите се страхуват от мислещи, можещи, знаещи хора, от младежи, от жени в бизнеса със сигурността. Охранителните фирми и въобще фирмите, предоставящи силови услуги, продължават да се занимават с охрана и да съдържат в названието си „сигурност”. А трябва да се занимават с управление на гъвкави, динамични процеси чрез пулове от ресурси – материални, финансови, информационни и човешки. И да включват в названието си „риск”.

Какво ще пожелаете на членовете на Българска камара за охрана и сигурност през новата 2012 година?
Успехи и здраве, креативност и инициативност, знаене и можене, трудолюбие и талант. В Прехода, при разпаднето на държавността, съдебната система, ценностите и сигурността, за тях настъпи не само много трудно време, но и време на рискове и предизвикателства, на които те единствени могат да дадат професионален, качествен и съвременен отговор.

Интервю на Николета Спасова

ЗА МЕДИИТЕ
В случай, че желаете да използвате този материал или част от него, свържете се с нас или проверете последната пресинформация в публичната пресстраница на БКОС.
ДИСКУСИЯ


Цветомира   11.02.2012, 15:24  Администратор   29.01.2012, 19:13  Vapros   28.01.2012, 17:10 > Ohrana

• Заседание на БКОС в Бяла Слатина

• Турнир за охранители на 12.11



• Домашно насилие над възрастни хора

• Минимални осигурителни прагове 2012